ОБЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪ̀РТАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); объ̀рна, ‑еш, мин. св ‑ах, прич. мин. страд. объъ̀рнат, св., прех. Обръщам. Особено же внимание объртат в хлява .., де е добитъкът им, с кого работят земята. Г. С. Раковски, БС, 29. Доде ся еще завиват буби, храстие стои полегнато, а пощо ся покрият в пашкули, селци изправят храстие нагоре и като постои един ден така, после го объртат надолу. Г. С. Раковски, П I, 65. объртам се, обърна се страд. В същото време било поставено, щото ни един несъстоятелен длъжник да са не обърта в роб. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 158-159.

ОБЪ̀РТАМ СЕ несв., (остар. и диал.); обърна се св., непрех. Обръщам се. Цяла Европа днес знае как Русия са е решила да турне един съвършен ред на възточния въпрос,.. А за да достигне това,.., Русия няма да са обърта назад, а ще продължава напред, даже изоставена от сичките сили. НБ, 1876, бр. 36, 142.