ОБЮЗДА̀ВАМ

ОБЮЗДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обюзда̀я, ‑а̀еш, мин. св. обюзда̀х, св., прех. Остар. и диал. 1. Обяздвам; обюздвам. Изведоха рани коне, / оседлаха ги, обюздаха ги, / потрудиха рани коне / по чаири, по ливади, / да си търсят дребна ловя. Нар. пес., СбАИ, 77. Учо [вуйчо] Добри че се жени. / .. / Баща коня седлаеше, / седлаеше, обюздава. Нар. пес., СбВСтТ, 36.

2. Обуздавам; обюздвам. В един народ, дето непрестайно са разговарят мъжие с жени;..; дето облагат искането и най-противните общи мисли са сякогаж пред очите на едните и на другите, трябва човек да обюздава непрестайно вървежа на ума. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 15. Съзнаваше се, че един икономически и политически обюздан народ е най-доброто условие за едно яко и трайно правителство. А. Страшимиров, Съч. I, 216. обюздавам се, обюздая се страд. На 24 август ненадейно са провиде суша,.. Без да искат, те клоняха към тази непозната земя, но тяхната ревност и тяхната воля са обюздаваше от същата грамада лед, връх която са намерваха. Ч, 1875, бр. 5, 208.

Списък на думите по буква