ОБЮЗДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЮ̀ЗДВАМ, ‑аш, несв.; обю̀здя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Обяздвам; обюздавам. Гьорговица го послуша, / изкара му враня коня, / изкара го, йоседла го, / йоседла го, обюзди го. Нар. пес., СбНУ ХIV, 76. Тогав стана челебия, / та изведя бърдза коня, / юседла го, обюзди го. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 142. На Еола не му беше по-трудно да обюзди сичките ветрове, които са бият непрестанно един с друг, отколкото му беше трудно на тойзи монарх да примири духовете. Ив. Адженов, ВК (превод), 80. обюздвам се, обюздя се страд.