ОБЯ̀ДВАМ

ОБЯ̀ДВАМ, ‑яш, несв., непрех. Ям о̀бед (във 2 знач.). Всеки ден от ония дълги, лениви и спокойни манастирски дни, ние двама обядвахме заедно вън под сянката на гъстолистната лоза. Елин Пелин, Съч. IV, 9. Наца не си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа. М. Грубешлиева, ПП, 102. Тоя ден беше заповядал Рашид да наготвят най-хубаво и изобилно и обядваха по-рано. Ц. Гинчев, ГК, 375. Хаджи Генчо сяка неделя и по големите празници обядва у дядови Либенови. Л. Каравелов, Съч. II, 127. // Прех. и (рядко) непрех. с предл. с. Храня се на о̀бед с нещо, ям на о̀бед нещо. Когато седнахме да обядваме пържени яйца и печени суджуци в арбанашката градина, попаднахме на орляк деца, дошли от Русенско. А. Каралийчев, С, 281. Хранеше се мизерно, понякога обядваше с една кифличка. А. Гуляшки, МТС, 20. Слава Богу днеска / месо ще обядва. Ст. Дринов, СбХ, 45. Заговезни го казваха и сух хляб обядваха. П. Р. Славейков, БП II, 178. обядва се безл. Куманите му казаха, че трябва да се обядва тук и да си починат конете. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 143. Да видим в кое време тряба да са обядва и в кое да са вечеря, и тряба ли да са спи тутакси после яденето. Знан., 1875, бр. 17, 264. В неделя се обядваше по-късно, защото преди обяд се ходеше на църква.

Списък на думите по буква