ОБЯ̀ДВАНЕ

ОБЯ̀ДВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обядвам и от обядва се; о̀бед, обяд,. Подир обядване и почивка под сянката на елите,.., на самия път, ние продължихме пътуването си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 85. Масите не бяха строго разпределени, но летовниците след едно-две обядвания оставяха сякаш върху тях картичките с имената си и другите избягваха да вземат местата им. Ст. Даскалов, ЕС, 338.

Списък на думите по буква