ОБЯЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯ̀ЖДАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обяждам¹ и от обяждам се¹; оглозгване, огризване.

ОБЯ̀ЖДАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обяждам² и от обяждам се²; набеждаване, набедяване.

ОБЯ̀ЖДАНЕ³, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обяждам³ и от обяждам се³; опитване.