ОБЯЗАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯЗА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Задължителен. После покровителката ѝ я направи "послушница" в метоха,.. и я облече в обязателните черни дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Но модата има такава обязателна сила за женския пол, щото дори и най-умните жени не могат да са въздържат от исканията на модата. Лет., 1876, 105.

— От рус. обязательный. — Друга (остар. книж.) форма: обезателен.