ОБЯЗАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯЗА̀ТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. Обезателство. Всеки чужди владетел за толкова време би имал поне една височайша среща, би подписал поне някаква хартия — договор, съглашение, обязателство. В. Мутафчиева, СД, 229. Гръцкото училище затворихме .. То ще ся отвори за девическо и днес ся направи обязателството за учителка. АНГ, 60. Член 3. В контрактите и в обязателствата са гледа целта и духа, а не речите и съчинението на словото. ДЗОИ III (превод), 22.

— От рус. обязательство.