ОБЯ̀ТИЕ

ОБЯ̀ТИЕ, обикн. мн. обя̀тия, ср. Горната предна част на човешкото тяло, гърдите, заедно със сключените ръце, между които се притиска някой при прегръщане; прегръдка. Обятията на Стояница,.., се разтваряха с нежност и покриваха с майчина топлота малката. Елин Пелин, Съч. II, 172. Единствен син. Единствен любим. Като чуе думата "единствен", усеща примка на шията.. [Бранко] гузен се измъква от младото обятие на майка си. Бл. Димитрова, Лав., 175-176. Светослав я сграбчи и зацалува по главата. Фросина се изтръгна от обятията му, почервеняла, гневна, с набърчено чело. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 62. — Аз линеех по пожара на неговите черни очи,.., по тръпното обятие на страшните ръце, които нощем вършат вълшебство. Н. Райнов, ВДБ, 100. Тогава горският я прегърна като дете в силните си обятия и захвана да ѝ говори с тих и нежен глас. Елин Пелин, Съч. II, 52. С предл. в и глаголи като: взимам, притискам, държа и под. Мария изпусна чантата си, пристъпи и протегна ръка към сестра си. Искаше да я прегърне, да я притисне в обятията си, да я целуне и тогава да ѝ каже защо е дошла. В. Геновска, СГ, 216. Едва останали сами, те се хвърлиха един другиму в обятията и почнаха да се целуват дълго и упоително. П. Вежинов, ДВ, 124. // Поет. Недра (във 2 знач.); глъбина. Като излязоха от снежните обятия на планината, долу ги срещна меко време. Д. Талев, И, 217. Днес слънцето пак осиява разкошно освежената и усмихната природа, която ме кани в обятията си... Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Никъде в България не съм виждал село, загнездено в по-обайна местност,.., всред горските обятия! Ив. Вазов, Съч. ХV, 119. Хубава е Витоша.. Тя разтваря още по-широко обятията си за хората,.. които искат да опознаят красотата на своята родина. Л. Мелнишки, ПП, 11-12.

В обятията на (съня) Морфея съм; намирам се в обятията на (съня) Морфея. Книж. Спя дълбоко, непробудно. Когато изгря пълна месечина над Еленския балкан, ситите и доволни аги и ханъми вече бяха в нежните обятия на съня... Ц. Гинчев, ГК, 247. Недей ти малодушно се предава / и тук в обятията на съня. К. Христов, ПВ, 59. С отворени (разтворени, разгърнати) обятия приемам, посрещам някого. Сърдечно, радушно, приемам, посрещам. Които от нас желаят искрено да помогнат на своите поробени братя.., ние ще ги приемем в нашите редици с отворени обятия. Д. Талев, И, 403. Ще те приемем с разгърнати обятия. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 18.

Списък на думите по буква