О̀ВА1 частица. Диал. Нима; белки, санки, зер, чунки, леума, лема, ма. Ова, че не е така. Каза ли му? — Ова не съм му казал. Н. Геров, РБЯ, 323.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
О̀ВА2. Вж. овай и овой.
ОВА̀ ж. Диал. Поле; мера̀. Аз го тегля към овата, то са тегли към гората. П. Р. Славейков, БП I, 2.
— Тур. ovа̀ 'равнина'.