ОВАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВАДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Диал. Обикн. членувано. Укорно или гальовно название на нещо; пущина, проклетия, ваджия. — Ха наздраве, дядо Хаджия! Ех-а-а! Като мед, оваджията, па реже, реже, като с нож. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 151.

— Неизв.