ОВАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВА̀Й, м., о̀вая и о̀ва, ж., о̀вае и о̀ва, ср., мн. о̀ваи и о̀ви, местоим. Диал. Този, тоя. Шчо сака овай човек от вас? СбНУ Х, 137. Що действително българска церков не била покорена ни цариградскому, ни другому патриарху в ова време, Нил Доксапатр ясно свидетелствува. БКн, 1859, кн. 2, ч. II, 312. "— Оф, мори бабо,.., ме отру [отрова] со оваа палена билка, що ми я даде, да я изпиям!" СбНУ ХIV, 105. "Вчера вечер не сум спала, / ова вечер ми се дреме." Нар. пес., СбБрМ, 439. — Со здраве, Спиро? — Овде кон Струга. Ами що йе ова? — Сватба. Зедофме от ова село, му велет, ке йе носиме в она. СбНУ ХХIХ, 181.