ОВАКАНТЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овакантявам и от овакантявам се. Това обстоятелство спъваше развитието на съответната наука и ни поставяше пред риска при овакантяване на преподавателско място да не можем да намерим подготвен човек. НК, 1958, бр. 34, 1.