ОВА̀ЦИЯ

ОВА̀ЦИЯ ж. Обикн. мн. Продължителни възгласи, придружени с бурни ръкопляскания като израз на публично одобрение, приветствие на някого или нещо, обикн. при посрещане или изпращане. Площадът гърмеше от овации, от скандирани лозунги, бе задръстен от знамена и плакати. Ем. Манов, ДСР, 437. Хористите изтичаха по страничните пътечки нагоре,.. и бурно ме акламираха.. Овациите дълбоко ме трогнаха. Ив. Димов, АИДЖ, 169. Както при влизане, така и при излизане от залата, тям е била устроена от многолюдното събрание истинска овация, истински триумф. К. Величков, ПССъч. VIII, 292. Бурни овации. // Публично изразяване на задоволство, възхищение и под., обикн. чрез ръкопляскане при изпълнение на художествено (театрално, музикално и под.) произведение пред публика. Премиерата мина с извънредно голям успех. Овациите на публиката бяха нескончаеми. НК, 1958, бр. 3, 6. Невъзмож‑

но е обаче умният и проницателен музикален творец да не е доловил, че онова, което довеждаше публиката до френетични овации, се крие в самото съдържание на творбите на Шостакович. НК, 1958, бр. 4, 1.

Правя овация. Остар. Приветствам бурно; акламирам. На улицата стоеше още много свят и чакаше излазянето на Дондукова, за да му прави овация. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 125. Към часа един подир полунощ князът се оттегли да спи. Тогава Др. Цанков, варненски губернатор, взе една от музиките и начело на една тълпа отиде да прави овация пред квартирата на императорския комисар. С. Радев, ССБ I, 160.

— От лат. ovatio 'тържество' през фр. ovation или нем. Ovation.

Списък на думите по буква