ОВДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ВДЕ нареч. Диал. 1. Тука, насам; натука, овам, овамо, овдека. "Слушайте сите, що сте собрани овде,.. що приказна ке ви кажем". СбНУ Х, 169. Ела, мори керко, я викнала царицата керка си от одаята,.. ела овде при мене и при татка ти. Нар. прик., СбНУ Х, 135. Овде лани дойдооме: / ни дворове метени, / ни столове редени. Нар. пес., СбВСтТ, 74. Добре дошъл, млада младоженя, / овде не са девойкини двори, / вие сте си друми погрешиле. Нар. пес., СбНУ ХI, 62.

2. В пряк въпрос — за запитване на кое място се намира, извършва, става нещо или в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, накъде. "Върни ми се Доно, / върни ми се, мила! / Немой ми си иди / овде под дървото". Нар. пес., СбВСтТ, 858.

◊ Овде-онде. Диал. 1. Насам-натам. Шетала, одила овде, онде, за да нйдит нещо леб, не могла. СбНУ Х, 132. 2. Горе долу, как да е. — "Ами що си ти?" йе [попска дъщеря] опитала бабата. — "Ами така, сираче съм, овде-онде." СбНУ ХХIХ, 218.