ОВДОВЯ̀ВАМ

ОВДОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; овдовѐя, ‑ѐеш, мин. св. овдовя̀х, прич. мин. св. деят. овдовя̀л, ‑а, ‑о, мн. овдовѐли, св., непрех. 1. Ставам вдовец или вдовица. Живеели някога един мъж и една жена.. Но ето че жената се разболяла от тежка болест, гътнала се и умряла. Мъжът овдовял. А. Каралийчев, БС, 3. Тя и по-рано бе малко саможива,.. А като овдовя, още повече се затвори вкъщи — и в себе си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. Той овдовял скоро след женитбата си. Ст. Станчев, НР, 68.

2. Прен. За обществена организация, партия, учреждение, държава и под. — оставам без титулярен ръководител, началник, без личностите, които ме оглавяват, ръководят. Със свалянето на екзарх Антим I Българската екзархия овдовяла. Цариградските българи изпаднали в страх: ами ако правителството не разреши избор на нов екзарх? Хр. Бръзицов, НЦ, 215. Селото овдовя; остана само кметът и двама-трима данъчни. Ил. Волен, БХ, 40.

Списък на думите по буква