ОВДОВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВДОВЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овдовявам. Докато покойният Хр. Ганчев с твърда воля (понякога и с ръка) умееше да преодолява житейските несгоди, след овдовяването ѝ актрисата [Будевска] остана безпомощно сама. Ст. Грудев, АБ, 187. На другия ден започна спонтанно събиране на българите в черквата им и те отново я обличат цялата в черно — отвън и отвътре черквата и метохът се обличат в траурна премяна, което трябва да символизира овдовяването и почернянето на цял народ. Д. Жечев, БВ, 322.