ОВДОВЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВДОВЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. овдовѐли, прил. 1. Който е станал вдовец или вдовица. Овдовял мъж. Овдовяла жена.

2. Прен. Който остава без някого или нещо, който загубва някого или нещо. Яворов се кани да замине за Корсика, но отменя това решение, защото бърза да стигне по-скоро в България, дето го чака болната му майка,.., овдовялото му място в македонската организация... М. Кремен, РЯ, 137. // Който е лишен от грижите на някого, поради неговото отсъствие, липса. Зад него [върбалака] почваха тревясали, овдовели ниви. Д. Калфов, ПЮН, 23. Тия "Пътни бележки" са заместители на разкази, нужни, за овдовялата от белетристика "Мисъл". М. Кремен, РЯ, 155.