ОВЕДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЕДРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оведря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. св. деят. оведря̀л, ‑а, ‑о, мн. оведрѐли, св., прех. Остар. и диал. Разведрявам. Не може да се каже, че Ангелина го слушаше [гласа на птичката], но все пак, при лучите на слънцето, тя оведри лице, на няколко пъти усмихнато си оправя скулуфите... А. Страшимиров, ЕД, 53. Музиката шумно свиреше, заглушаваше разговорите, но оведряваше лицата. А. Страшимиров, Съч. I, 135. А птичка една с алена главичка, с желта като смин гушка,.., чупеше крехък гласец, като се мъчеше да оведри смутената душа на угрижената и плаха девойка. А. Страшимиров, ЕД, 53. оведрявам се, оведря се страд.

ОВЕДРЯ̀ВАМ СЕ несв.; оведря̀ се св., непрех. Ставам ведър; разведрявам се. След малко той почувствува безсилна досада към мъчителните чувства и мисли, които го обхващаха пак. Но съзнанието му се оведряваше и мисълта заработи. А. Страшимиров, А, 110. Грудка тихо се засмя със своя звънлив смях,.., и хитро гледаше Свидена през дългите си спуснати ресници. Лицето на Свидена се оведри, повеселя... Ил. Волен, БХ, 144. Тя любеше сега тогова, който я мъчеше и когото тя беше уж тъй дълбоко намразила след лятото. Но в селото никой нищо не подозираше.. Туй неусетно успокои Димка. Тя се оведри. А. Страшимиров, К, 15.