ОВЕСА̀РКА

ОВЕСА̀РКА ж. 1. Дребна пъстрооперена (от тъмнокафяво до ръждиво златисто и кестеняво) пойна птичка, голяма почти колкото врабче, която живее в горски и полски райони. Emberiza aureola. Из нивите събира зърна птицата овесарка. Ст. Петров, П, 81. По тях [хранилките] са накацали чинки, червенушки, овесарки,.. и лакомо кълват зрънцата. К, 1963, кн. 21, 17.

2. Зоол. Само мн. Семейство Овесаркови.

Белогуша овесарка. Зоол. Овесарка, пъстро оперена (от белезникаво до ръждивокафяво), с бяло гърло и подбрадие, която обитава тайгата на Скандинавия и Сибир, а зиме прелита до южните райони на Европа. Emberiza rustica. Белоглава овесарка. Овесарка с ръждивокафяво оперение, на която темето, бузите и огърлицата на главата са бели, обитаваща Среден и Източен Сибир, откъдето зиме прелита до Кавказ и Южна Европа. Emberiza leucocephala.

Списък на думите по буква