ОВЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЀСВАМ, ‑аш, несв.; овѐся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Закачвам, окачвам някого или нещо така, че да виси. Стрина Ката Гмурачката гонеше из градинчето и хвърляше дърво по котката. — Главата ще ти откина! Жива ще те одера и кожата ти ще овеся на хамбара, плъховете да я изядат! Ст. Даскалов, СЛ, 77. Овесих палтото си на импровизираната закачалка и се залових за работа. △ Овесили го на дървото с главата надолу.
2. За растение, дърво — наклонявам, навеждам надолу клони, плодове и под., обикн. поради тежест. В младото лозе нямаше троскот за цяр, а останалите лозя, овесили едри по един лакът ягориди, старците обикаляха, сякаш имаха караул. Н. Каралиева, Н, 168. Израсло е дърво дафиново, / овесило клоне до черната земя. Нар. пес., СбВСтТ, 645. // В съчет. с глава, нос, клоюн и др. — отпускам, навеждам, накланям надолу като израз на неразположение, болка, лошо настроение и под. "Предвидливите хора се нареждат!" — говореше си той, овесил дългия си нос. Ст. Дичев, ЗС II, 529. Той [щъркелът] предпочиташе да стои равнодушно край гарата, свил глава и овесил като орден към гърдите големия си клюн. Ем. Станев, ЯГ, 95. Излезе при клетката с бика. — Много си овесил рогата — критично заговори Паско,.. — Какво ще кажеш, живот ли е? Моя не е! Н. Антонов, ВОМ, 165. овесвам се, овеся се страд.
ОВЀСВАМ СЕ несв.; овѐся се св., непрех. 1. Разг. Окачвам се на нещо, без да имам опора отдолу; увисвам. Овесил се на клона и се люлее. // Надвесвам се над нещо. Защо сте се овесили по прозорците? △ От всеки прозорец се бяха овесили хора, за да наблюдават тържествено шествие по улиците на града.
2. Разг. Заставам някъде и прекарвам продължително време в безполезно чакане, обикн. без да върша някаква работа, без да имам полза; вися, кисна. Какво си се овесил на входа от един час — или влизай, или изчезвай.
3. Остар. и диал. Обесвам се. Сега всеки ще я сочи с пръст и не за добро... Гледа Цонка високите дървета в градината, па ѝ се ще да иде там да се овеси... Ц. Церковски, Съч. III, 196. Ако ме, либе, не земеш, / аз ще се либе, овеса / на бащини ти вратници. Нар. пес., СбВСтТ, 675.
◊ Овесвам / овеся нос (глава). Разг. Изпадам в отчаяние, униние, обикн. поради грижи, страх, тревога и под.; отчайвам се, унивам, клюмвам, оклюмвам се. — Олекна ми, знаеш ли? — въздъхна бай Нончо и седна. И се засмя: — А бях съвсем овесил нос! А. Гуляшки, СВ, 41. Като се върна от войниклъка, зле ни свари. Овесили бяхме носове и скръстили ръце. Н. Каралиева, СМ, 44. Овесвам се / овеся се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Изцяло съм на издръжката и грижите на някого, като съм му в тежест. Пристигнах в непознатия град и се овесих на шията на роднините си, без да се стеснявам. 2. Влизам в интимни отношения с някого или му се натрапвам за съпруга. Тя има навик да не подбира мъжете — овесва се на врата на първия срещнат. Овесвам се / овеся се на (над) <главата> на някого или нещо. Разг. Стоя, присъствам продължително някъде, като досаждам, преча на някого или нещо. Какво си се овесил на главата ми, не виждаш ли, че не мога да работя от тебе.