ОВЕСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЀСЕЦ, мн. няма, м. Умал. от овес. — Де да бях облак... Както се е процепило небето над Аладжа баир, да го запуша... Че ако се оцъкли — отиде овесецът, загина. Загинах и аз. Н. Хайтов, ПЗ, 68. — А бе, Салчо, с какво храниш сега свинята?.. — Чукундур малко бях посадил. Ами повече ръжец и овесец — така я храня. А. Каменова, ХГ, 191-192.