ОВЕСОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЀСОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Рядко. Овесен. Остречица тече по напечен камък. В бистрите вирове щъкат ситни мренки като залюлени овесови класове. А. Каралийчев, С, 11.

2. Диал. Овеслив (в 1 знач.). Това жито овесово, / все стояло, треперало, / и Неделя го проклела. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 324.