ОВЕХТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЕХТЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от овехтявам; извехтяване, остаряване. Наоколо бе чисто, макар и всичко поразено от

неизлечимата болест на овехтяването. А. Наковски, БС, 138.

ОВЕХТЯ̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от овехтявам².