ОВЕХТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЕХТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. овехтѐли. Прич. мин. св. деят. от овехтея като прил. 1. Който е загубил добрия си първоначален вид поради продължителна употреба; стар, вехт, извехтял, остарял, износен. Посрещна ги гърлената врява на десетина пийнали развеселени мъже, насядали по жълти овехтели столове и върху простия дървен миндер. С. Северняк, ИРЕ, 102. И лампата, и скъпият някога ковьор с пауни,.., и хубавите, но.. овехтели канапета — всичко говореше за някогашно буржоазно благополучие. Ем. Станев, ИК I и II, 222. Пиралков се обърна към нея, а цветът на бузите му напомняше овехтял пролетен сняг, на който отдавна е вече време да се стопи. А. Наковски, МПП, 220. // За постройка, сграда, къща и под. — който е стар и неподържан. Самото село с нищо не се отличава от други добруджански села. Малко е — купчина овехтели къщи, разградени дворища без зеленина и без овошки. Й. Йовков, Разк. II, 212. ● Обр. Меките есенни лъчи галеха посърналото и някак си овехтяло поле. Д. Кисьов, Щ, 347. // За облекло, обувки или предмет, направен от тъкан, плат, кожа — който е изтънял, протрит, избелял от продължителбно носене или употреба; извехтял, износен, вехт. Старият Урумов,.. крачеше затворен в себе си, нахлупил ниско своята овехтяла касторена шапка. П. Вежинов, НБК, 98. Тя беше с овехтяло палто, слаба на вид. Х. Русев, ПЗ, 105. Тя [Султана] отчупи доста голям къшей хляб,.., и като излизаше вън, дръпна набързо една овехтяла вълнена черга. Д. Талев, ЖС, 40. Директорът е нисък, а масата висока — веждат се само краката му, обути в овехтели галоши. А. Гуляшки, МТС, 257. Овехтяла ученическа куртка. // За книга, картина, фотография и под. — който е пожълтял, избледнял и е загубил своя вид, блясък, яснота; вехт, стар. От тия стаи с овехтели и прашни портрети, лъхаше старинност и забрава. Ив. Мартинов, ДТ, 50. Под слънчевите рисунки стоеше шкаф, претъпкан с овехтели книги и списания, от чиито пожълтели и оръфани корици можеше безпогрешно да се съди, че са били печатани не по-късно от 20-те или 30-те години на нашия век. А. Гуляшки, ДМС, 7. Между пликовете стоеше пощенска карта: овехтяла снимка на младо момиче. Г. Райчев, Избр. съч. I, 10.
2. Прен. За човек — който не е спретнат, който е с износени, вехти дрехи. По улицата минават лениво мъже, овехтели, небръснати, с добродушни почернели лица. Елин Пелин, Съч. IV, 165.
3. Прен. За човек — който поради застаряване е загубил своята свежест, бодрост и има уморен, изтощен вид; застарял, остарял. Единствена Любка ‑.., пазеше тайната... Тази Любка, овехтяла стара госпожица, беше някаква далечна братовчедка на Беслеменов. Д. Кисьов, Щ, 278. Аз, разбира се, съм овехтял, но и на мен ми се е случвало в свободните периоди на живота ми някое момиче,.., да ме посети вкъщи. М. Радев, СР, 91. Една овехтяла фризьорка ни подава шампоан в капачки от тоалетно мляко. В. Пламенов, СА, 7.
4. Прен. Книж. Който е съществувал или живял отдавна и не е актуален в настоящия момент; някогашен, едновремешен, старомоден. Ти плащаш данък на една овехтяла романтика, която няма нищо общо с действителността. А. Гуляшки, ЗР, 99. Тия анекдоти, песни и изречения са отговаряли на потребността на немския четещ свят: да преживее още един път своята овехтяла филистерщина, да ѝ се наслади още веднаж. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 85. За мене като стара истина / изчезна ти по своя ред / и мислех аз, че си измислена / от някой овехтял поет. А. Германов, М, 34.