ОВЕХТЯЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЕХТЯ̀ЛОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от овехтял. Тия некролози, този погребален звън,.., този изостанал свят край него, го потискаха със своето еднообразие и овехтялост. Ем. Станев, ИК III, 112. Стаята,.., е почти гола, на единия ѝ край са оставени някакво изтъркано канапе и една износена табуретка — вещи,.. които изоставяме веднага щом трябва да се изселим, проумели изведнъж абсолютната им непригодност и овехтялост. Др. Асенов, ТКНП, 294.