ОВЛАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЛА̀ДАМ, ‑аш, несв., св., прех. Остар. и диал. 1. Обхващам, обземам, овладявам. Тя се обвиняваше пред дъщеря си, че чувствуваше високостта на тази нравственост, без да има силата да отъмне сърцето си от любовта, която го овладаше. Б. Горанов, ЖГС (превод), 112. Стоймир плачеше, овладан от виното и развълнуван от родната песен. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27. И смутен тогава Тимур / своя пръстен му подаде: / "На, вземи! Оттук се махай, / яд дор пак ме не овлада!" П. П. Славейков, Събр. съч. V, 89. О, спомням си последний миг, когато / пред тебе трепетен застанах аз... / И неподделната тъга, която / сърце ми овлада в разделний час. К. Христов, Мис., 1899, кн. 6, 211.
2. Овладявам, завладявам (Н. Геров, РБЯ III).