ОВЛАДЍЧВАМ

ОВЛАДЍЧВАМ, ‑аш, несв.; овладѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Ръкополагам някого за владика; завладичвам. овладичвам се, овладича се страд.

ОВЛАДЍЧВАМ СЕ, несв.; овладѝча се, св., непрех. Остар. Ставам владика; завладичвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква