ОВЛАСТЯ̀ВАМ

ОВЛАСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; овластя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Юрид. 1. Чрез закон или друг подобен нормативен акт давам право на орган, институция и под. или на техен представител да извършва нещо или да упражнява определена власт, определени права; оторизирам. Ужасът пред хилядите кърджалии я [Портата] накарал да издаде еднообразни разпореждания, с които овластявала аяните от южните краища на Румелия да наберат опълчение от населението. В. Мутафчиева, КВ, 229. Централният революционен български комитет, в името на сичките ония, които са го избрали, опълномощили, овластили,.., проглашава. З. Стоянов, ЗБВ I, 125. Иларион пак и пак се върнал в Хилендар. По-късно сами хилендарци го овластили да ги пресдставлява в Патриаршията. Хр. Бръзицов, НЦ, 72.

2. Разпореждам, давам заповед, нареждане. Правителството овласти да ся запише в Голямата книга на общий дълг едно количество от 40 милиона златни меджидиета. Лет., 1869, 59. овластявам се, овластя се страд. от овластявам в 1 знач.

Списък на думите по буква