ОВЛЪ̀ГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от овлъгнувам; овлъгване. Златото нито от нагрявание, нито от овлъгнуване ся изменява. С. Веженов, Х (превод), 5.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1899.