О̀ВНЬО

О̀ВНЬО, мн. овно̀ве, м. Нар.-поет. Овен. Смутил се овньо, кривнал настрани, / ала вълкът го хитро обикрача: / "Недей да бягаш, братко, остани, / аз има много да ти се оплача". Хр. Радевски, Б, 13. До три овньове заклаха, / до три огньове наклаха. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 459.

Прен. Пренебр. Глупав, тъп или упорит, инатлив, твърдоглав човек; овен. — Абе овньо, докога ще се инатиш?!

Списък на думите по буква