ОВОДНЀН

ОВОДНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оводня и от оводня се като прил. 1. За вещество, обикн. течност — който съдържа вода, повече отколкото е необходимо; разводнен. Управителят на ресторант "Оборище" .. е прочут в квартала със способностите си да продава оводнен коняк и вино. ВН, 1962, бр. 3272, 2. — Аз исках мляко, а не вода ‑.. — Ха — рече Ангел Георгиев, — аз на държавата дадох 228 литра оводнено мляко, та на вас ли няма да дам? Ст, 1965, бр. 10006, 3.

2. Хим. За вещество, химическо съединение и под. — който съдържа вода. Повечето и по-достъпните за наблюдение белтъчини (в яйцето, месото, млякото и пр.) се намират в състояние на колоидни разтвори или на силно оводнени пихтиести маси. Хим. VII кл, 1950, 137.

Списък на думите по буква