ОВОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ВОЙ, ‑ая, ‑ое и о̀ва, ‑е и о̀во, мн. о̀вои, показ. местоим. Остар. и диал. Този, тоя; овай. Тогай овчарот пойде со неа кай тат‑

ка йе и таа [змията] му каза, оти овой чоек ме извай от огнот. СбНУ ХV, 127. Овой ми годин девета, / какой ми йе братък умрел. СбНУ ХLI, 419. Тежко, мъчно на свят овой, / тежко ся живеет. Р. Жинзифов, НС, 143. Ово повесмо, длъго било като дяда, тънко било като баба. Ил. Блъсков, С, 25. Ово жито пречисто от гръгорика, от дърторика и от зла трева подланица. П. Р. Славейков, БП II, 14.