ОВОЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВО̀ЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни и (остар. и диал.) — а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За растение, обикн. дърво, храст — който ражда плодове; плоден. Зад дъсчения стобор, на срещната страна на улицата, овощните дървета бяха отрупани с плод. Д. Калфов, Избр. разк., 343. Много овощни присади по двора са надвиснали с плодове. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 72. Овощните култури по мнението на някои учени не понасят обработката с химикали. Д. Георгиев и др., ХР, 58. Ягодите са едни от най-невзискателните овощни растения. Гр, 1906, бр. 1, 1. Орехите, черниците [в България] и въобще овощните дървета са разпростанени всъде. А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 2, 165.

2. За земен участък, място — на който има, където растат овошки (плодни дървета и храсти) или се отглеждат фиданки. Пътят, набразден от големите гуми на тежките трактори, отделяше овощния масив от люцернов блок. Цв. Чалъков, ЗИК, 26. Имаше градинка с овощно и зеленчуково кътче, с два фонтана и един аквариум. Ст. Волев, МС, 22. През първите години в овощните разсадници ще се обърне главно внимание за отгледване по възможност повече черничеви дървчета. Гр, 1906, бр. 7, 98. Той имаше млада пълничка жена, която бе взел от съседното село и която му донесе зестра дванадесет декара овощни градини. Д. Димов, Т, 173. Овощни участъци. Овощно опитно поле.

3. Остар. Който се отнася до овошка, до плодно дърво, храст или плодове. От сливите.. ние не познаваме друга някоя слива, която да има толкова преимущества и да се търси толкова много по овощните пазари, колкото този сорт. Гр, 1906, бр. 3, 34. Дозволва се така също да се употребляват овощни плоди.., като например сливи, смокви (..) , ябловщина и др. т. Знан., 1875 бр. 24, 369. Колкото по-бързо се вари сокът, толкова по-скоро последва образуването на пелтето,.. и толкова по-добре запазва типичния си овощен вкус. Гр, 1906, бр. 16, 246. Овощен разсад.

4. Остар. Който се съдържа в плодовете или който е извлечен, добит, приготвен от овощия, от плодове; плодов. Овощен нектар.

◊ Овощна захар. Остар. Фруктоза. Най-важните между монозахаридите са хексози‑

те, а между тези последните — гроздената захар (нарича се още гликоза, декстроза) и овощната захар (фруктоза, левулоза). Хим. VII кл, 1950, 122. Животните приемат въглеводите от растенията не само под форма на скорбяла и целулоза, но в твърде голямо количество във вид на обикновена гроздена и овощна захари. ПН, 1932, кн. 41 57.