ОВЧА̀Р

ОВЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и и (диал.) ‑иѝ, ‑ѝя, м. 1. Човек, който се занимава с отглеждане на овце; овцевъд, овцегледач. Овчарят пасе стадото си, орачът оре нивата си, агата гледа бейлика си. А. Дончев, ВР, 132. Вън по поляните, пръснали купчини сено по снега, овчарите хранеха овцете си. Й. Йовков, АМГ, 171. Там старик овчар спокойно пасеше стадото си и свиреше с малка свирчица. Елин Пелин, Съч. IV, 78. Овцевъдите са обещали да преизпълнят плана си. Някои овчари са преизпълнили вече годишните си планове. ВН, 1960, бр. 2796, 2. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач; / де овчари, де жетвари, / ей а там запял косач. П. К. Яворов, Съч. I, 35. Залюбила я Тодора / гълъба овчар Никола. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 159. Че она [Калина] е жална, / .. / Че я брат покуди / вчера, надвечера, / пред сѐ овчария. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 404-405. ● Обр. Народът, що е? Сган безмислена.. Това стадо, който му стане овчар, по него блее, той го стриже. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 30. // Човек, който е нает на работа да пасе овце и да се грижи за тях в определен момент от годината. Той беше един от манастирските овчари, що пасяха стадата под нас. Ив. Вазов, Съч. ХV, 63-64. Днес аз ще съм овчар. Селски овчар.

Прен. Разг. За прост, недостатъчно образован човек. Остави го тоя овчар, какво може да разбира той от изкуство.Вместо да се съветва с компетентни хора, той се заобиколил с овчари.

2. Диал. Човек, който се е завърнал отдалече, от чужбина, от гурбет и под. при близките си; гостенин (Н. Геров, РБЯ). Честити ти овчар. Н. Геров, РБЯ III, 327.

Изпъди-овчар. Диал. Овчарка3 (Н. Геров, РБЯ).

— Друга (диал.) форма: овчѐр.

Списък на думите по буква