ОВЧАРКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧА̀РКО, мн. няма, м. Нар.-поет. Обикн. в обръщение. Умал. гальов. от овчар (в 1 знач.). Млад овчарко коня яха, / на другари с ръка маха. Ран Босилек, Р, 34. — Млад си още, овчарко — каза Делчев и добави: — Но и за тебе ще дойде време. Д. Талев, СК, 120. Овчар ока от висока дела: / "Пладне дойде — пладнувай, девокьо!" А девокя му потио говори: "Не лъж, не лъж, овчарко гидио!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 409. Овчар стадо от егрек не дига, / дор не мине гиздава девойкя, / да му рече "Добро утро, овчарко!" Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 42.