ОВЧАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие и поминък на овчар. — И овчарството е работа. Гледай ги хубаво — кимна той [Стефанов] към оскубаните овце. Х. Русев, ПЗ, 6. Главен поминък на Котел е било овчарството. З. Стоянов, ЗБВ I, 21. Българите са поменуват с овчарството и държат стадата си по големите пашни добруджански полета. БО, 1846, бр. 1, 2.

2. Събир. Всички овчари като цяло, като съсловие.