ОВЧЕБРО̀Й, ‑о̀ят, о̀я, мн. ‑о̀и, м. Диал. Човек, който е събрал или е закупил данъка беглик; бегликчия. "Свири, свири, Нойкьоо чобан, / добра ти се щета стори. / Излезнали клети турци, / клети турци, овчеброе, / закарали сиво стадо, / и воз стадо лудо-младо". Нар. пес., СбНУ II, 2.