ОВЧЕДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧЕДУ̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. За човек — който е наивен до глупост, безропотно послушен и покорен, който е като овца. И те сигурно не биха били сега толкова прости и тъй овчедушни. Т. Влайков, Съч. III, 317. — Мемоарист... Досега е написал трийсетина страници... И още пише... Цялата мрежа в София разкри — с адреси и явки... — Изплашил се е... — Не, не е от страх... Бил разочарован от българския народ... Според него ние сме непоправимо продажни и овчедушни. Др. Асенов, ТКНП, 291. Чудно човечество, търпеливо, овчедушно — вместо да скочи и да ги избие с камъни — тия свои доброжелатели. Л. Стоянов, Х, 129.

2. За характер, поведение, думи и под. — който изразява, внушава безропотност, послушание, глупост. Не знаеш на кое по-напред да се чудиш: на овчедушното ли търпение на българското население, или на подлото бездействие на нашите власти. Ал. Константинов, Съч. I, 258-259. Овчедушната проповед "покорна глава сабя не сече" струва на българския народ повече жертви отколкото борбата срещу потисниците.

В. Коларов, ПХ, 637. Аферите и кражбите при неговия режим бяха ежедневно явление, което той наблюдаваше с невъзмутимо спокойствие. Те му позволяваха да държи в сляпо подчинение най-влиятелните си съпартизани, които пред угрозата на разобличението привеждаше в овчедушно послушание. Д. Казасов, ВП, 99.