ОВЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЧИНА̀ мн. няма, ж. Диал. 1. Събир. Овче стадо, овце. Ти ше пасеш овчината, пък я — козите. БД I, 122.
2. Миризма на овце. — Гледай какво, мене пастърма не ми трябва. Право да ти кажа, не мога да търпя да ми мирише на овчина. Хайде, ела да видиш овцете, че да направим пазарлъка. Ст. Марков, ДБ, 374.