ОВЧИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧЍНКА ж. Диал. Овчица; овчичка. Ти чул ли си или не си, / овцете се разегниха, / вред овчинки вълкошинки. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 60. Кучето, овчарско, будно / заловило се й чудно / да си брани то овцете / .. / А овчинките тогава, / без отбрана кат останат — / де отиват, що направят? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 285.