ОВЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЧЍЦА1 ж. Умал. гальов. от овца. Немаха си ни крава, ни овчица, ни шугаво ере, дето го рекле. Т. Влайков, Съч. II, 3. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дренов кривак свири. К. Петканов, СВ, 45. Борис от ранни зори поемаше из полето с кравичката и трите овчици. Н. Тихолов, ДКД, 39. — Хей, вий овни витороги / и овчици тънконоги! / По-скоро се напасете, / по-бързо се наситете. Елин Пелин, ПБ, 119. Присмяла се е Тодора / на гергьовите овчаре, / че им е малко стадото, / ..: / Петстотин руди овчици, / шестотин сиви козици. Нар. пес., СбВСтТ, 1057.
Прен. Пренебр. За човек, който е много кротък, смирен, безропотен и покорен. Поп Димитър беше философ, съветваше ме да бъда смирен. Пък на мен хич не ми се щеше да бъда овчица. Сл. Македонски, ЕЗС, 45. Бай Марин и бай Стоян — тия кротки овчици — навярно още не са се върнали в село. Л. Стоянов, Х, 166. — Да не мислиш, че ме е страх от тебе! — продължаваше Чорлавия. — До Централния съвет на профсъюзите ще пиша. Аз не съм овчица като другите да ти търпя мръсотиите. Й. Гешев, ВТ, 65.
◊ Кротък като овчица. Много кротък и смирен; безропотен. Нашият герой е някакъв незначителен архивар в общината — трудолюбив като мравчица, кротък като овчица. Св. Минков, РТК, 189. Той, нали го знаеш, е простичък като овчица. Т. Влайков, Съч. II, 85.