ОВЪГЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪГЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от овъгля като прил. 1. Който се е превърнал на въглен, който е станал въглен (в 1 знач.). Само старите села бяха напуснати и върху овъглените останки от доскорошните къщи навярно през пролетта ще поникне за пръв, втори или трети път коприва и бурен. Д. Добревски, БИ, 199. Той се обръщаше час по час към Донча, со‑

чеше коя грамада коя къща е била,.., де на кого били извлечени овъглените кости. Ив. Вазов, Съч. VIII, 85. — Горяло е! — чуха да проговаря пак Добри.. Там стърчаха опушени стени и овъглени диреци сред отъпканите като харман дворища. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 433. След пладне, когато ревът на вулкана започнал да стихва, моряци от пристигналия на помощ френски крайцер "Сюше" проникнали в града,.. От богатата растителност останали само овъглените стъбла на няколко вековни дървета. Хр. Тилев, В, 33.

2. Геол. Който се е превърнал във въглища след продължителен престой в земните недра. В земните пластове се срещат отпечатъци от листа, вкаменени или овъглени клони, семена, плодове. Д. Божков, ПЖ, 10.