ОВЪГЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪГЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; овъгля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя нещо, някого да стане на въглен (в 1 знач.), обикн. като го изгарям. — Овъглиха хижите. Младите — кои убиха, кои отведоха със себе си. М. Смилова, ДСВ, 19. А колко от нашите погубиха те [фашистите] — и как ги погубиха... На Здравко изгориха очите с цигари, овъглиха Трайчо с електрически ток. В. Андреев, ПР, 183. овъглявам се, овъгля се страд.

ОВЪГЛЯ̀ВАМ СЕ, несв.; овъгля̀ се, св., непрех. Ставам на въглен, обикн. при изгаряне. А тайгата гори и се сгромолясва сред пламъци, наполовина червени, наполовина черни от смолата. Птиците се задушават,.., зверовете с писъци се овъгляват. Й. Радичков, НД, 27. Много органични вещества — захар, брашно и др., се овъгляват от концентрирана сярна киселина. Хим. VIII кл, 1965, 23.

ОВЪГЛЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; овъгля̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Геол. Превръщам се, ставам на въглища след продължителен престой в земните недра. С течение на времето торфеният слой се овъглява. Геогр. VIII кл, 1965, 61. В течение на милиони години при отсъствието на въздух и под действието на някои бактерии те [някогашните растения] се овъглявали. Така се получили най-старите и най-ценните въглища — антрацитните и черните въглища. Бтн VI кл, 102. В далечното геоложко минало Пернишката котловина е била дъно на воден басейн с изобилна растителност.. Поради липса на кислород растителността се овъглила. Образували се кафяви въглища. Геогр. VII кл, 53.