ОВЪЛЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪ̀ЛЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За човек — който е много жесток, коравосърдечен, зъл. Хората се гледаха овълчени — едни ръмжеха, защото войната беше ги оголила, те искаха възмездие и справедливост, а други бяха забогатели и бяха готови със зъби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в тила. Г. Караславов, Т, 61. Върху челото на Кабзата беше лепнат вече етикетът "подстрекател".. И постепенно, неусетно, кооператорите започнаха да гледат на него като на овълчен враг, взеха да заобикалят къщата му. А. Гуляшки, СВ, 193. Щом войска се на война запътва — / и нова пасмина хайдути се измътва. / .. / Върнат се дома / овълчени — с оная миризма / на кръв... К. Христов, ЧБ, 96.