ОВЪРГАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪРГА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; овърга̀лям, ‑яш, св., прех. Разг. Овалвам (във 2 знач.); отъркалвам. Евтаксиите съборили отеца в калта, овъргаляли го и като чувал го помъкнали към пристанището. Хр. Бръзицов, НЦ, 60. През лятото биволите едва могат овъргаля гърбовете си в тинята на вира под моста на шосето. СбХ, 135. овъргалвам се, овъргалям се страд.

ОВЪРГА̀ЛВАМ СЕ несв.; овърга̀лям се св., непрех. Разг. Овалвам се, отъркалвам се. Трябваше да се овъргаля в тревата, за да се охлади, да се ороси цялата, от главата до петите. Д. Мантов, ХК, 32. — Гледай къде стъпваш, изкалях се заради тебе — изпсува и го блъсна с приклада на шушката полицаят,.. и щрапна след него в една локва, където можеше да се овъргаля цяло прасе. Т. Харманджиев, КВ, 472.