ОВЪРГА̀ЛЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от овъргалям като прил. Разг. Овалян. Молели се капанци да отмине лошият вятър,.. Когато си отишъл, и хора, и животни, и птички приличали на попарени с вряла вода и овъргаляни в уличната пепел. Н. Каралиева, ЗБ, 27.