ОВЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; овъ̀ржа, ‑еш, мин. св. овъ̀рзах, св., прех. 1. Разг. Връзвам някого или нещо здраво с въже (и под.), което увивам от всички страни или много пъти; обвързвам, завръзвам. С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Господарят на Янина още не бе свалил ръце от колата — подпираше някакъв денк, докато други го овързваха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 135. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам, / овързват ме уж на шега. К. Христов, ППож., 86. // Разг. Омотавам някого или нещо с бинт, плат и под.; обвързвам, замотавам. Някой бе овързал ръцете му с парцали, овързал бе и дясната с отрязаните пръсти, и лявата, на която бяха изскубани ноктите. Б. Райнов, ДВ, 268. Една зима Петър взема Захаринчо, овързва му ушите с кърпа и му казва: — Сега да вървим! Елин Пелин, Съч. III, 85.

2. Прен. Задължавам някого да поеме определени ангажименти, работа и под. или да влезе в някакви отношения с някого; обвър‑

звам, завързвам, свързвам. Ще ти намеря аз един предприемач, ще го овържеш здраво с подробен договор и няма да усетиш, как ще ти поникне къщичката ти. Чудомир, Избр. пр, 142. овързвам се, овържа се страд. и възвр. Овързвам се с панделки.

ОВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; овъ̀ржа се св., непрех. Разг. 1. Обвързвам се. Залисваше го понякога грижата какво да изхитри,.., кому да навре пари с такава лихва, че след една година длъжникът да му ги върне четворно, без да забележи как се е овързал. Т. Харманджиев, КЕД, 54.

2. Прен. Намирам се в някакви отношения с някого или имам отношение към нещо; свързвам се. Тук, в тия бурни есенни вълнения, в живота на тихото инак село имаше някакво зло — .. то се овързваше тъй безспирно и пак тъй невидимо с околните села, с града, с държавата, с миналото, с настоящето, с бъдещето... А. Страшимиров, ЕД, 141.