ОВЪРШАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪРША̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от овършавам и от овършавам се. Този ден вършееха ръжта.. Овършаването на ръжта беше най-тежката работа на хармана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 164. У обикновения овес узрелите зърна и след овършаването остават с цветолюспите. Бтн V и VI кл (превод), 125.