ОВЪРШАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪРША̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и.1. Прич. мин. страд. от овършея като прил. За зърно, слама и под. — който е получен след вършеене, вършитба. Трябваше и писар, който да записва овършаното зърно, грешки да не стават. Ст. Марков, ДБ, 260. Овършаната слама се показа пред самите очи на Лекова. Ст. Марков, ДБ, 264. Току-що овършаните семена са обикновено повече или по-малко нечисти. Бтн V и VI кл (превод), 25.

2. Като същ. овършаното. Продуктът, който се получава след вършеене. Локомобилите ядеха много слама, изяждаха почти половината от овършаното. Й. Радичков, СР, 101. После пак дойде пек — невиждан и нечуван. И безветрие. Както хвърлиш с греблото нагоре овършаното, тъй пада надолу тежко зърно, а с него сламата, люспи и прах. А. Дончев, СВС, 566.